Сфери на дейност  - В е щ н о  п р а в о

Buildings Reflecting on Water

ВЕЩНО ПРАВО

СЪДЕБНА ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

      Правото на собственост е признато и защитено от държавата по всички правни системи. Защитата на правото на собственост чрез всичките и форми е една от най-важните задачи на всяка европейска държава. Съществуват различни норми, осигуряващи защита на правото на собственост. В настоящото изложение ще разгледаме вещноправната защита. Тя обхваща следните правни възможности за защита на правото на собственост: ревандикационен иск, негаторен иск, установителен иск за собственост и иск за определяне на граници на недвижим имот:

  • Ревандикационен иск - чрез този иск се защитава правото на невладеещия собственик да получи фактическата власт върху своята вещ (движима и/или недвижима) от владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, ищецът (лицето, което предявява иска) следва да докаже, че е собственик на имота – предмет на иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание. Този иск дава по - пълна по обем защита на правото на собственост.

  • Негаторен исктози иск няма за предмет връщане на отнетото владение, а чрез него се търси защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно вредно и смущаващо действие, което пречи за упражняването на правото на собственост в пълния му обем и съобразно предназначението на вещта.

  • Установителен иск за собственост - Установителния иск по чл.124 от Гражданския процесуален кодекс цели да разреши със сила на присъдено нещо възникнал между две или повече лица спор за собственост. Целта на производството е да се установи действителното правно отношение между страните. В зависимост от фактите и обстоятелствата, се преценява каква форма на защита на правото на собственост да се избере, тоест дали да се предяви осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността и/или установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК. 

  • Иск за определяне на граници на недвижим имот Искът по чл.109а от Закона за собствеността е специален установителен иск, който е предоставен на собственика на недвижим имот за защита на правото му на собственост, когато съществува спор със собственика на съседен имот, относно точното място, където преминава границата между двата имота. От съществено значение за приложното поле на този иск е, че той е допустим само за имоти, намиращи се в „неурегулирана територия”, а именно за имоти, които не са урегулирани с подробен устройствен план. По отношение на урегулираните поземлени имоти е неприложима защитата чрез иск по чл.109а от ЗС, тъй като техните граници и точното им местоположение се определят от самия подробен устройствен план.