Сфери на дейност  - В е щ н о  п р а в о

Buildings Reflecting on Water

ВЕЩНО ПРАВО

СЪСОБСТВЕНОСТ. ВИДОВЕ ИСКОВЕ

   По своята правна същност съсобственост е налице, когато една вещ се притежава едновременно от две или повече лица. Съсобственост може да възникне при наследяване, при прекратяване на съпружеска имуществена общност, може да произтича от правна сделка и т.н. Освен правото на собственост, други вещни права също могат да принадлежат на две или повече лица, например при учредяване на право на ползване, право на строеж и т.н. Съсобствеността може да се класифицира на отделни видове според различни критерии, като в настоящото изложение ще разгледаме видовете искове, уредени в закона за собствеността. Отбелязваме, че особени правила се съдържат в Семейния кодекс, Закона за наследството, Закон за устройство на територията и други.

  • Искове по чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността – В цитираната правна норма се съдържат две отделни основания за право на иск. От една страна е уредена възможността за иск в случаите, в които съсобственикът иска получаване на дял от ползите от общата вещ. Ползите от вещта могат да бъдат например такива получени в резултат на облигационни отношения – наем, аренда, лихви и т.н. На следващо място, цитираната правна норма урежда и иска за заплащане на припадащата се част от тежестите на общата вещ. Най-често в практиката това са необходимите и полезни разноски, свързани с поддръжката на един недвижим имот, например заплащането на данъци, такси, извършени подобрения в имота и т.н. В случай че подобренията са извършени без съгласието на всички съсобственици, се прилагат правилата на гестията (чл. 60 и следв. от ЗЗД), а ако подобренията са предприети въпреки изричното несъгласие на съсобствениците, се прилагат правилата на неоснователното обогатяване. 

  • Иск по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността – Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В ал. 2 е посочено, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.” Основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е обусловена от доказване на следните кумулативни предпоставки: лично ползване на общата вещ само от някои от съсобствениците, възпрепятстване или ограничаване на останалите съсобственици да ползват вещта и до ползващия вещта да е отправено писмено поискване след получаването на което той изпада в забава и от този момент дължи обезщетение. Правото на обезщетение е регламентирано като средство за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ, съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.

  • Иск по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността – с разпоредбата на чл. 33 от Закона за собствеността се установява задължение за всеки съсобственик, който продава своята част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия, както и да декларира писмено, че те не са приели предложението му. Ако това не бъде спазено, за другите съсобственици се поражда правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Следва да се отбележи, че при другите видове сделки, като например замяна, дарение и т.н., правото на изкупуване не може да бъде упражнено. Искът се предявява в двумесечен срок от продажбата.

  • Производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС – Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС въпросите относно управлението и използването на общата вещ или имот се решават съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Когато не може да се образува мнозинство, което да реши въпросите свързани с управлението на общността, или решението на мнозинството е вредно за нея, районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса вместо тях, като постановява нужните мерки и при необходимост назначава управител на общата вещ. Характерното за това производство е, че тук не се решава правен спор, а съдът единствено оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ. В случай на възникнал спор между съсобственици, свържете се с нас