1. НАСИЛИЕТО
За да да бъде предотвратен в зародиш даден акт на домашно насилие или впоследствие да се помогне на жертвата, от изключителна важност е, на първо място, да се разпознават формите на домашното насилие, макар че невинаги това е лесно и възможно предвид спецификата на извършването му. Все пак е добре да се знае, че по смисъла на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, вкл. и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, в случай че са извършени спрямо лица, с които насилникът се намира в родствена връзка, с които е или е бил в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, представлява по своята същност домашно насилие, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всеки подобен акт, извършен в негово присъствие.
По-подробна и цялостна информация относно конкретните прояви на домашното насилие, както и полезни практически съвети за справяне с проблема, може да откриете на страницата на МВР, Главна дирекция „Национална полиция”, линк към която за Ваше удобство поставяме долу:
Следва да имате предвид също така, че ако актът/актовете на домашното насилие по своята правна същност представлява/т и престъпление/я по смисъла на Наказателния кодекс, то в такъв случай може да бъде образувано и наказателно дело по законоустановения за това ред и процедура.
2. ЛИЦАТА, ИМАЩИ ПРАВО НА ЗАКРИЛА
По силата на ЗЗДН право на защита има всяко едно лице (не само жени, деца и възрастни хора, както се смята погрешно от мнозина), пострадало от акт на домашно насилие, извършено спрямо него от страна на:
съпруг или бивш съпруг;
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
лице, от което има дете;
възходящ – баща, майка, баба, дядо и т.н.;
низходящ – син, дъщеря, внук, правнучка и т.н.;
лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително – сестра, брат,леля, вуйчо и т.н.;
лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително – зет, снаха, тъст, свекърва и т.н.;
настойник, попечител или приемен родител;
възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
лице, с което родителят му се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
3. ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
На следващо място, важно е да се познават институциите, към които пострадалите от домашно насилие могат да се обърнат и съответно да потърсят закрила. Основният орган, който жертвите следва да сезират в случай на насилие, извършено спрямо тях, както и да поискат налагане на мярка за защита от негова страна, е Районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, като производството по издаване на заповедта за защита от домашно насилие може да се образува по молба на:
пострадалото лице, в случай че е навършило 14-годишна възраст, като право на жалба имат и поставените под ограничено запрещение;
брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице – баща, майка, син, дъщеря, внук и т.н.;
настойника или попечителя на пострадалото лице;
директора на дирекция "Социално подпомагане", в случай че пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.
Молбата по ЗЗДН задължително следва да е писмена и да съдържа следните данни:
имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално подпомагане"; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то има право да посочи и друг адрес, на който да бъде призовавано по делото;
имената и настоящия адрес на извършителя на домашното насилие или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие – фактическата обстановка следва да бъде описана изключително точно и конкретно;.
подпис.
Важно е да се има предвид, че при образуване на производство по ЗЗДН не се дължи заплащане на държавна такса от страна на молителя, като при издаване на заповед за защита съдът възлага държавната такса и разноските по делото в тежест на извършителя на домашното насилие, докато при отказ за издаване на заповед или при отмяна на последната, държавната такса и разноските по делото се заплащат от страна на молителя, освен ако молбата по ЗЗДН изхожда от името на непълнолетно лице, лице, поставено под запрещение, или лице с увреждания.
В случай че молбата съдържа данни, които индикират за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то районният съд е длъжен в закрито заседание и без да призовава страните по делото да издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. В подобни случаи жертвата има правото също така да депозира молба и до органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В подобен род случаи пострадалото лице или негови близки, съседи или свидетели не следва да се колебаят да подадат сигнал за случай на домашно насилие на единния номер за спешни повиквания 112, като следва да се знае, че обажданията към него се записват и респективно записите от тях се съхраняват, като биха могли да бъдат приобщени към делото и да служат за доказване факта на насилие.
Имайте предвид, че наред с държавните органи съществуват множество неправителствени организации, които помагат по различни начини и с различни средства на лица, пострадали от домашно насилие, като част от тях имат и открити горещи телефонни линии за търсещите закрила или съвет. Предвид риска посочването на някои от тях да се възприеме като реклама/опит за такава в полза на последните, ще се въздържим от изброяването на подобни организации, но при желание и необходимост, почти всички могат да бъдат открити в Интернет-пространството, като за улеснение по-долу поставяме линк на част от тях:
4. МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА
В случай че актът/актовете на доказано домашно насилие бъдат установени и доказани, посредством заповедта за защита съдът може да наложи една или повече от долуизброените мерки за защита:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда (дори и в случай че жилището е собственост на насилника);
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
5. СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ПИСМЕНАТА МОЛБА ПО ЗЗДН И ДОКАЗВАНЕ ФАКТА НА НАСИЛИЕ
От изключителна важност е и срокът, в рамките на който пострадалият може да потърси закрила по реда на ЗЗДН от страна на съда, в случай че е жертва на домашно насилие – последният е едномесечен, считано от момента на извършване на акта/овете на насилие, като пропускането му е с фатални последици за пострадалия, тъй като последният губи изцяло правото си да търси закрила по реда на ЗЗДН, като за него остава единствено възможността да се защити по наказателноправен ред, и то само в случай че актът/овете на домашно насилие представлява/т и престъпление по смисъла на НК.
Съгласно ЗЗДН за доказване и установяване акта/овете на домашно насилие са допустими абсолютно всички доказателствени средства, допустими и в общия граждански процес, но предвид спецификата на осъществяване на домашното насилие – зад вратите на домовете, в рамките на семейството и често без свидетели, законодателят е предвидил улеснена процедура по доказване актовете на насилие, като в специалното производство по ЗЗДН доказателствени средства могат да бъдат също така и протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; документите, издадени от доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги, както и специалната декларация по ЗЗДН, която се прилага задължително към писмената молба, в която декларация следва актът/овете на насилие да бъдат описани максимално подробно, по подобие на молбата, за да може и декларацията да служи пълноценно като доказателствено средство, като ако в в конкретния случай не са налични други доказателства, то съдът издава заповедта за защита само на основание приложената декларация.
В случай на физическо насилие, оптималният вариант е нараняванията на жертвата да бъдат установени и от страна на съдебен лекар и обективирани в съдебномедицинско удостоверение, като по силата на ЗЗДН по искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие. Когато актът/овете на насилие са осъществени пред свидетели, то следва и последните да бъдат разпитани пред съда в производството по ЗЗДН.
* Настоящата публикация не представлява правен съвет или становище, а има само информативен характер. Всеки казус изисква индивидуален подход и различни възможности за неговото разрешаване. За правен съвет по Вашия казус можете да се обърнете към нас. В случай че имате нужда от адвокат, можете да се свържете с нас чрез нашата електронна поща, формата за запитване или да си запазите онлайн час за консултация.
Настоящата публикация е подготвена от екипа на Адвокатска кантора „Томанова и Кирева“ - адвокат Лора Томанова.
Commentaires