II част - ПРАВНА ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА - НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА

Фокусът на настоящата публикация ще бъде насочен към наказателноправната защита на авторското право и сродните му права, като гражданскоправните и административноправните способи за защита бяха обект на задълбочено правно изследване в предходната статия от поредицата, подготвена от екипа на адвокатска кантора „Томанова и Кирева”, посветена на авторското право:


https://www.lawspacebg.com/post/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%83-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-i-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82


Наказателният кодекс (НК) на Република България криминализира три престъпни деяния, касаещи пряко защитата на авторското право и сродните му права, а именно т.н. интелектуално пиратство – чл. 172а от НК, плагиатството – чл. 173, ал.1 от НК и натрапеното съавторство – чл. 174 от НК, като в статията ще бъдат разгледани най-съществените елементи и на трите престъпни състава с цел всеки носител на авторско право или сродните му права да може да прецени дали евентуално правата му са били предмет на престъпно посегателство (от наша страна препоръчваме с цел пълноценна защита интересите на авторите и носителите на правата окончателната преценка дали в конкретен казус се касае за престъпление по горецитираните състави с оглед комплицираността на наказателноправната материя да се прави от адвокат), както и пътищата за тяхната защита по наказателноправен ред.



ИНТЕЛЕКТУАЛНО ПИРАТСТВО


На първо място, следва да се има предвид, че интелектуалното пиратство засяга както обекти на авторското право, така и на сродните му права. НК криминализира няколко основни състава на престъплението интелектуално пиратство, като съгласно ал.1 на чл. 172а от НК се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева записването, възпроизвеждането, разпространението, излъчването, предаването, както и използването по друг начин на чужд обект на авторско или сродните му права, както и на екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. Ал. 2 на чл. 172а от НК пък криминализира държането без изискуемото по закон съгласие на материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, както и държането на матрица за възпроизвеждане на такива носители, като предвиденото за това престъпно деяние наказание е лишаване от свобода две до пет години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, като съответно са предвидени и квалифицирани състави на престъпленията, по-тежко наказуеми - за деяние, което е извършено повторно или от което са произтекли значителни вредни последици (квалифициращите признаци са в условията на алтернативност – наличието само на единия е основание за квалификация на дадено престъпно деяние по по-тежко наказуемия състав) - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева, както и за деяние в особено големи размери по отношение само и единствено на престъплението, криминализирано в ал.2 - лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева; в маловажни случаи пък престъпният деец не се наказва по наказателноправен ред, а по административен – по реда на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и по-конкретно Глава XIII от него – чл.97 – чл. 98г. вкл. от ЗАПСП, като по силата на чл. 98г. от ЗАПСП, доколкото в Глава XIII не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.


В настоящата статия няма да се спираме подробно нито върху изясняване формите на изпълнителното деяние на интелектуалното пиратство по горевизираните основни състави на последното, тъй като, на първо място, легалната дефиниция, значението, на повечето от тях се съдържа в пар. II, т.3, 4 и 5 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП, като те са видове, части от общото родово понятие „използване” на авторско произведение, уредено в разпоредбата на чл. 18, ал.2 от ЗАПСП, с което авторите и носители на авторско право и сродните му права в повечето случаи са или поне би трябвало да бъдат отлично запознати, както и предвид тяхната специфичност и многообразие, които изискват самостоятелна публикация, нито върху обектите на авторското право и сродните му права, визирани в горецитираната разпоредба на чл. 172а от НК, тъй като те на свой ред са изброени numerus clausus (изчерпателно) от страна на законодателя в новелите съответно на чл.3, ал.1 и ал.2, както и чл.72 от ЗАПСП, като за някои от тях законодателят е предоставил легални дефиниции, съдържащи се в специалния закон, уреждащ правната материя, касаеща авторското и сродните му права, докато за други значението им следва да се извлича посредством тълкуване, като същевременно този въпрос също така е обект на изследване в първата статия, част от настоящата поредица.


Следва да се има предвид от всеки автор, че за да бъде квалифицирано едно деяние като интелектуално пиратство изпълнителното му деяние (т.е. най-просто казано външният израз на действията, посредством които последното е извършено) следва да бъде проявено само и единствено посредством формите, които НК криминализира съгласно гореизложеното, насочени само и единствено върху обектите на авторското и сродните му права, уредени в ЗАПСП, които в наказателноправен смисъл се явяват предмет на престъплението, и то в хипотезата на липса на съгласие от страна на носителя на съответното право, като извършител на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, различно от носителя на правото, т.е. в конкретния случай не се изискват специални качества по отношение на престъпния деец, но пък се изисква деянието да бъде умишлено – извършителят на последното следва да съзнава, че използва чуждо произведение или държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери или матрица за възпроизвеждане на такива носители и то без разрешението на носителя на правото. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. по н. д. № 1/1998 Г., ОСНК при определяне квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, както е при обсъжданите в настоящата публикация престъпни състави, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.



ПЛАГИАТСТВО


За разлика от интелектуалното пиратство, засягащо наред с авторските и сродните им права, то плагиатството касае само и единствено авторските права.

Чл. 173, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание по отношение на всеки, който издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение. Формите на изпълнителното деяние на плагиатството, видно от новелата на чл. 173, ал.1 от НК, са именно издаване или използване на чуждо произведение под свое име, като съдържанието на термина „използване” е изяснен от законодателя в цитираната вече новела на чл. 18 от ЗАПСП, както бе изяснено по-горе от наша страна, като следва да се има предвид също така, че издаването е само вид на родовото понятие „използване”, като изричното му включване в разпоредбата на чл. 173, ал.1 от НК е своеобразно изваждане пред скоби от законодателя, мотивирано от факта, че издаването на чуждо произведение под свое име или под псевдоним е именно най-често срещаната форма на изпълнително деяние на плагиатството, следва да се подчертае обаче, че тя не носи по-различна квалификация от другите видове използване на чуждо произведение. Предметът на престъплението е чуждо по отношение на престъпния деец произведение на науката, литературата или изкуството по смисъла, заложен от законодателя в специалния закон, или значителна част от последното (преценката за значителност се прави индивидуално по всеки един казус от страна на съда, предвид факта че плагиатството е престъпление от частен характер в съответствие с долуизложеното, като от наша страна считаме, че един от критериите при преценката следва да е наличието на основната идея, базисния мотив на творбата предвид нейната специфика и жанр в издадената/използваната част от чуждото произведение, както и обемът при някои видове произведения – напр. романи).

По подобие на интелектуалното пиратство, извършител на престъплението и при плагиатството може да бъде всяко наказателноотговорно лице, различно от автора на произведението, не на носителя на авторското право, т.е. в конкретния случай не се изискват специални качества по отношение на престъпния деец, като обаче следва да се обърне внимание, че в дадени рядко срещани в практиката хипотези дори и носителят на авторското право (за разлика от престъпните състави по чл. 172а) може да извърши разглежданото престъпно деяние – напр. наследник на автор, издаващ романа на последния под свое име или псевдоним.

При престъплението, криминализирано в чл. 173, ал.1 от НК, се изисква пряк умисъл – престъпният деец следва да съзнава, че издава чуждо произведение или значителна част от него под свое име или псевдоним, не се изисква користна цел, като в случай че чуждото произведение бъде издадено под името на трето лице, различно от това на извършителя, то престъплението няма да е съставомерно.



НАТРАПЕНО СЪАВТОРСТВО


По подобие на плагиатството, и натрапеното съавторство се отнася само и единствено към авторските права, не и към сродните им.

Чл. 174 от НК криминализира включването като съавтор на произведение на науката, литературата и изкуството посредством злоупотреба със служебно положение от страна на престъпния деец, който не следва да е взел участие в творческата дейност по създаване на произведението, като предвиденото за това престъпно деяние наказание е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева, както и обществено порицание. Изпълнителното деяние на натрапеното съавторство е именно включването като съавтор, редом с истинския такъв (за разлика от плагиатството), което престъпление на практика може да се осъществи по многобройни и разнородни начини и способи – класически пример е отпечатване на корицата на издадено научно/художествено произведение и посочване именно като съавтор редом до истинския такъв на името на престъпния деец, като за да бъде съставомерно деянието, то следва да е осъществено именно в резултат на злоупотреба със служебно положение, като извършителят също така не трябва да е взел участие в дейността по създаване на творбата. Предметът на престъплението е чуждо по отношение на престъпния деец произведение на науката, литературата или изкуството по смисъла, заложен от законодателя в ЗАПСП, като тук поради спецификата на деянието част от произведение не е годен предмет на престъплението. На пръв поглед и тук извършител на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, различно от автора на произведението, тъй като в чл. 174 е използвана думата „който”, индиция, че за съставомерност не се изискват специални качество по отношение субекта на деянието, както приемат и някои автори, но според нас предвид изискването за злоупотреба със служебно положение, в случая се касае за специален субект, длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК предвид възможността, съществуваща по отношение на субекта да окаже влияние в служебната сфера на действителния автор на творбата – напр. по отношение на научни произведения, длъжностни лица с ръководни по отношение на действителния автор позиции - ръководител на катедра, зам. ръководител на катедра, научен секретар на катедра в даден университет или др. При натрапеното съавторство също се изисква пряк умисъл – престъпният деец следва да съзнава, че се включва като съавтор на дадена чужда творба, в чието създаване не е участвал, злоупотребявайки със служебното си положение, и тук не се изисква користна цел за съставомерност на деянието.



СПОСОБИ ЗА ЗАЩИТА ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН РЕД


Интелектуалното пиратство е престъпление от общ характер и като такова обвинението по него се повдига и поддържа от страна на прокурор, като наказателният процес се развива съответно в две фази – досъдебна и съдебна, от което следва, че ако Вие считате, че в качеството Ви на автор/носител на авторско или сродно на него право сте пострадали именно от престъплението, криминализирано посредством разпоредбата на чл. 172а от НК, за да защитите накърнените си правни интереси по наказателноправен път, следва да сезирате ( задължително в рамките на давността, която за интелектуалното пиратство е 10 години съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.3 от НК, но се препоръчва на пострадалия от престъпление да сезира компетентните органи непосредствено след извършването на престъпното деяние или след узнаването за последното) съответната районна прокуратура по местоизвършване на деянието, депозирайки сигнал / съобщение за извършено престъпление, посочвайки задължително трите си имена, ЕГН, адрес, както и с цел контакт- телефонен номер и по желание електронна поща. В сигнала следва подробно да бъде изложена цялостната фактология по случая, като не е необходимо и не се изисква квалифицирането на деянието, т.е. посочване на съответната правна разпоредба от НК, криминализираща го, като в съобщението също така не следва да присъства и инкриминираща лексика. В случай че прокурорът прецени, че има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, то последният ще образува досъдебно производство, а в случай че бъде внесен обвинителен акт пред компетентния районен съд, авторът или носителят на съответното право ще може да се конституира като частен обвинител с цел да поддържа обвинението редом с прокурора или като граждански ищец, за да има правната възможност да претендира обезщетение от престъпния деец за претърпените имуществени и морални вреди посредством предявяване на граждански иск в рамките на съдебния наказателен процес, като следва да се добави, че обезщетението за вредите, произтекли от престъплението, може да се претендира и по гражданскоправен ред.


По силата на чл. 175, ал.1 от НК плагиатството е престъпление от частен характер и като такова обвинението по него се повдига и поддържа от самото пострадало лице в ролята му на частен тъжител директно пред съда без наличието на досъдебна фаза. Ако Вие в качеството си на автор, считате, че сте пострадал от престъплението, криминализирано в чл. 173, ал.1 от НК, то следва да знаете, че законодателят Ви е предоставил правото на дискреция / преценка на дали да търсите закрила на накърнените си законни права и интереси. В случай че решите да защитите авторските се права по наказателноправен ред, следва да депозирате частна тъжба пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието в рамките на шестмесечния преклузивен срок, пропускането на който обикновено е фатално, тъй като последният може да бъде възстановен, само в случай че пропускането му се дължи на уважителни причини, като съгласно НПК срокът за подаване на частна тъжба започва да тече от момента на узнаване за престъплението или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание, че на досъдебното производство е установено, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В частната тъжба по подобие на сигнала/съобщението за извършено престъпление следва да фигурират трите имена на тъжителя, ЕГН, постоянен адрес, както и с цел контакт- телефонен номер и по желание и електронна поща, но същевременно следва да се индивидуализира по безспорен начин и престъпният деец – три имена, ЕГН и постоянен адрес или поне три имена и постоянен адрес, като на свой ред в частната тъжба също така трябва да фигурира и цялостната фактология по случая, по подобие на сигнала/съобщението, но тъй като тъжбата е и еквивалентът на обвинителният акт, то в последната следва да се съдържа и правна квалификация на твърдяното престъпление, както и в нея да бъде мотивирано по убедителен начин наличието на всички обективни и субективни елементи на престъпния състав, необходими, за да бъде и последният съставомерен. В случай че се предявява и граждански иск в рамките на наказателния процес, то това следва да бъде направено именно посредством частната тъжба.


Съгласно чл. 175, ал.2 от НК натрапеното съавторство е престъпление от частно-публичен характер, поради което и депозирането на тъжба от страна на пострадалото лице до компетентната районна прокуратура е необходимата процесуална предпоставка за образуване на досъдебно производство, като държавата няма правомощие ex officio (служебно) да образува наказателни производства за този тип хибридни престъпления (за разлика от тези от общ характер). По подобие на пострадалия при плагиатство, и тук отново се дава възможност за дискреция по отношение на автора, чиито права са накърнени, да прецени дали иска да бъде образувано досъдебно производство, като в случай че бъде депозирана тъжба и прокурорът прецени, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление от частно-публичен характер, последният образува досъдебно производство и оттам последното се движи като това при престъпленията от общ характер, т.е. производството не може да се прекрати по искане на пострадалия, както е и впрочем при производството по отношение на интелектуалното пиратство (общ характер), за разлика от това при плагиатството (частен характер). За тъжбата до прокуратурата важи гореизложеното за сигнала/съобщението за извършено престъпление при интелектуалното пиратство, но по наше мнение в последната следва да бъде индивидуализиран и престъпният деец.


* Настоящата публикация не представлява правен съвет или становище, а има само информативен характер. Всеки казус изисква индивидуален подход и различни възможности за неговото разрешаване. За правен съвет по Вашия казус можете да се обърнете към нас. В случай че имате нужда от адвокат в сферата на наказателното право и процес и авторското право в град София или град Перник, можете да се свържете с нас чрез нашата електронна поща, формата за запитване или да си запазите онлайн час за консултация.


Публикацията е подготвена от екипа на Адвокатска кантора „Томанова и Кирева“ - адвокат Лора Томанова.