ДИФЕРЕНЦИРАНИ НАКАЗАТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ - I част

Какво следва да се знае за споразумението в наказателния процес - правна рамка, практически аспекти в прилагането на инстититута и нови моменти в законовата му регламентация.

Диференцираните наказателни процедури, представляващи различни по своя характер и правна същност алтернативи на общия наказателен процес, сред които безспорно споразумението се отличава с най-широка приложимост (в САЩ, например, огромен процент от делата завършват именно посредством подписване на споразумение, като макар в Република България делът на делата, приключили посредством приложението на този институт е значително по-малък, постепенно последният бележи все по-голям ръст), целят най-вече ускоряване и оптимизация на наказателното производство, по-висока ефективност при осъществяване на неговите задачи и цели, както и облекчаване на съдебната система, като икономическият фактор при прилагането им също не следва да се игнорира и пренебрегва или казано по-друг начин, освен по-бързи и често по-ефективни, диференцираните процедури в наказателния процес се явяват и като значително по-евтини в сравнение с общия наказателен процес, поради което и модерната световна наказателноправна тенденция както в континенталната правна система, така и в прецедентната такава, предполага именно по-широко и универсално приложение на диференцираните наказателни процедури, като крайната цел е до общия наказателен процес да се стига в редки и в изключителни по своята тежест и/или специфика случаи.


В настоящата публикация фокусът пада именно върху решаването на делото посредством сключване на споразумение като вид диференцирана наказателна процедура, регламентирана в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на Република България, докато в следващите части от своеобразната поредица, подготвена от страна на екипа на Адвокатска кантора „Томанова и Кирева”, ще бъдат разгледани най-значителните характеристики и на останалите диференцирани наказателни процедури, прилагани в българския наказателен процес.


Правна рамка на споразумението в наказателния процес


Правната уредба на института на споразумението като алтернативен способ за решаване на делото основно се съдържа в Глава XXIX, чл. 381 – чл.384а вкл., като регламентация относно прекратяване на делото при сключване на споразумение се съдържа в чл. 24, ал. 3 от НПК, определението, с което се одобрява сключено споразумение се определя като основание за отвод съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „б” от НПК, както и новелите съответно на чл. 242, ал. 1 и чл. 357, ал. 1, т. 4 въвеждат редом с останалите правомощия на прокурора и правна възможност за последния след приключване на разследването да внесе в съответния първоинстанционен съд предложение за решаване на делото посредством споразумение както в общия случай, така и в условията на бързото производство.


Процесуален момент и инициатива за сключване на споразумението.

Страни по споразумението


Съгласно актуалната правна уредба и по-конкретно по силата на чл.381, ал.1 от НПК и чл. 384, ал.1 от НПК изготвянето на споразумение за решаване на дадено наказателно право е допустимо както в етапа на досъдебното производство – след приключване на разследването, така и в рамките на съдебната фаза – след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие, като при тази хипотеза сключването е възможно единствено и само в случай че сключването на споразумението е одобрено от страна на всички страни в наказателния процес – частни обвинители/частни тъжители, граждански ищци и граждански ответници. Инициативата за сключването на споразумението може да изхожда и от страна на държавния обвинител, и от защитника на обвиняемия/подсъдимия, като на това място следва да се уточни, че последното се сключва между прокурора и защитника, а се подписва освен от тях, също така и от обвиняемото/подсъдимото лице, като в тази връзка подсъдимият/обвиняемият следва да има предвид, че в случай че няма упълномощен адвокат, му се назначава служебен защитник от органите на досъдебното производство/съда в зависимост от етапа, на който се сключва споразумението.


Приложимост и допустимост на споразумението


Споразумение за решаване на наказателно дело може да се сключи за всяко едно престъпление, както за такова от общ характер, така и за такова от частен, както за умишлено престъпно деяние, така и за непредпазливо, с изключение на тези, за които това изрично е изключено от страна на законодателя в новелата на чл. 381, ал. 2 от НПК, а именно – тежки (наказуеми с лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна) умишлени престъпления по Глава I (престъпления против републиката – измяна, предателство, шпионство, диверсия, вредителство и др.), Глава II, раздели I (убийство) и VIII (разврат – изнасилване, блудство, престъпни хомосексуални действия и др.), Глава VIII, раздел IV (подкуп), Глава XI, раздел V (престъпления при използване на атомната енергия за мирни цели), Глава XII (престъпления против отбранителната способност на Републиката, против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация), Глава XIII, раздели VI (военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната) и VII (престъпления във връзка с военни действия) и по Глава XIV (престъпления против мира и човечеството) от особената част на Наказателния кодекс (НК), като същевременно не е допустимо сключването на споразумение и за всяко друго престъпление, извън горепосочените, посредством което е причинена смърт (напр. транспортно престъпление, в резултат на което се е стигнало до смъртен случай), като в случай че с престъплението са причинени имуществени вреди (напр. при повреждане на чужда вещ), споразумение се допуска едва след тяхното предварително възстановяване/обезпечаване в цялост. За пълнота на изложението, следва да се има предвид, че в случай че наказателното производството се води срещу няколко лица или за няколко престъпления, допустимо е споразумението да бъде постигнато и съответно сключено за част от лицата или за част от престъпните деяния, като по отношение на останалите обвиняеми/подсъдими, както и за останалите престъпления, които не са обхванати от клаузите на сключеното споразумение, делото продължава по общия процесуален ред.


Форма и задължително съдържание на споразумението в наказателния процес

Споразумението се сключва единствено и само в писмена форма, като се подписва в съответствие с гореизложеното от страна на прокурора, защитника и самия обвиняем/подсъдим, в случай, разбира се, че последният е съгласен със съдържанието му и след като декларира, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред, и следва да съдържа съгласие по всички важни елементи, които се съдържат и в една наказателна присъда, постановена от страна на съда по общия ред, уредени подробно в чл. 381, ал. 5 от НПК, а именно:

  • има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

  • какъв да бъде видът и размерът на наказанието;

  • какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от НК (условно осъждане);

  • на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;

  • каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от НК (освобождаване от изтърпяването на наказанието по отношение на непълнолетен и настаняването му във възпитателно училище-интернат или налагането на друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните);

  • какво следва да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.


Одобрение на сключеното споразумение от страна на съда. Последици


След изготвяне и подписване на споразумението, последното се депозира незабавно от страна на прокурора, ведно с цялото дело, в съответния първоинстанционен съд, като съдът има задължението да насрочи съдебното заседание в седемдневен срок, считане от датата на постъпване на споразумението, като разглежда делото еднолично, като в съдебното заседание задължително присъстват единствено и само прокурорът, подсъдимият и неговият защитник – упълномощен или служебен. В рамките на съдебното заседание съдът задава следните императивни питания към подсъдимия:

  • разбира ли обвинението;

  • признава ли се за виновен;

  • разбира ли последиците от споразумението;

  • съгласен ли е с тях;

  • доброволно ли е подписал споразумението, като съдът има правната възможност да предлага промени в споразумението, които задължително се обсъждат с прокурора и защитника, като в рамките на съдебното заседание последен се изслушва обвиняемият.

Съдът одобрява така сключеното споразумение, в случай че последното не противоречи на закона и на морала, като ако не одобри последното, той връща делото на прокурора, като в тази хипотеза направеното признание от страна на подсъдимия няма каквато и да била правна и доказателствена стойност, като следва да се има предвид, че с оглед на юридическата подготовка на двете сключващи споразумението страни, такова развитие е по-скоро изключение и се среща в практиката доста рядко. Много е важно да се знае от страна на обвиниемия/подсъдимия, че в случай на одобрение на споразумението от страна на съда, последното има силата на влязла в сила присъда.


Споразумението през призмата на обвиняемото/подсъдимото лице


Посредством сключването на споразумение за решаване на делото и на досъдебна фаза, и в рамките на съдебната такава, обвиняемият/подсъдимият може да постигне както налагане на значително по-леко наказание предвид нормите на чл.381, ал.4 от НПК, който постановява, че посредством споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК (определяне на наказание под най-ниския предел или замяна на определеното за дадения вид престъпление наказание с друго, по-леко) и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и на чл. 381, ал. 8 от НПК, съгласно който ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления (идеална съвкупност) или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления (реална съвкупност), посредством споразумението се прилага единствено и само чл. 23 от НК ( в случай, че с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага само и единствено най-тежкото от тях), т.е. по този начин при идеална или реална съвкупност от престъпления обвиняемият/подсъдимият избягва приложението на чл. 24 от НК, съгласно който, в случай че наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.На следващо място, посредством сключването на споразумение обвиняемото/подсъдимото лице спестява изключително много време, а и най-често финансови средства, които положително би изразходвал при гледане на делото по общия ред, като обаче не трябва да се забравя, че сключването на споразумение е обвързано с възстановяване/обезпечаване на причинените като последица на престъплението имуществени вреди, както и с декларативно признание авторството на престъпното деяние, както и факта, че в случай на одобрение на споразумението, последното има силата на влязла в сила присъда, т.е. подсъдимото лице не разполага с правна възможност да го обжалва, като по силата на последното ще понесе определено съгласно клаузите му наказание, както и впоследствие след изтърпяване на наказанието и до момента на осъществяване на реабилитацията ще бъде третиран като осъждан и осъждането, осъществено посредством сключеното споразумение ще фигурира и в свидетелството му за съдимост, което обуславя извод, че до института на споразумението следва да се пристъпва от страна на обвиняемия/подсъдимия, когато от страна на разследващите органи са събрани достатъчно доказателства за доказване на неговата вина, като оптималният вариант е предварително да се изиска обосновано и аргументирано становище от страна на адвокат.


Споразумението през призмата на пострадалото лице


Активните фигури при сключването на споразумение за решаване на делото, в съответствие с гореизложеното, са прокурорът, обвиняемият/подсъдимият, както и неговият защитник, с оглед на което и правните възможности, съществуващи по отношение на пострадалото лице при приложението на института са силно ограничени, като следва да се подчертае, че при изготвяне на споразумение на досъдебната фаза пострадалият/пострадалата от дадено престъпление практически не може да се противопостави на сключването му, дори и да не е съгласен с неговото съдържание и най-вече с размера и вида на наказанието, което ще бъде наложено на обвиняемия/подсъдимия, докато такава възможност съществува единствено и само в хипотезата на постигане на споразумение в рамките на съдебната фаза и то в случай че пострадалото лице е конституирано в качеството на частен обвинител или граждански ищец (гражданският тъжител при всички случаи е конституиран като такъв предвид спецификата на образуване на наказателни дела от частен характер). В този случай от страна на пострадалото лице много внимателно следва да се прецени дали да се възползва от възможността за своеобразно бламиране на споразумението между прокурора и защитника на подсъдимия, поради което и в такъв случай се препоръчва предварителна консултация с адвокат, тъй като е възможно и двете възможни алтернативи да крият както рискове, така и плюсове за пострадалия/ата – при предоставяне на съгласие за сключване на споразумение, пострадалото лице губи възможността за влияние върху размера и вида на наказанието, което ще изтърпи подсъдимия, както и тази за предявяване и обосноваване на гражданска претенция в рамките на наказателния процес, но същевременно сключването на споразумение е своеобразен стимул за подсъдимия да възстанови/обезпечи нанесените посредством престъпното деяние имуществени вреди предвид императивното изискване за това, както и се постига бързо и сигурно осъждане на подсъдимото лице за разлика от общия ред, който е значително по-непредсказуем и осезаемо по-бавен, което пък отваря сигурната възможност за предявяване на граждански иск по гражданскоправен ред от страна на пострадалото лице.


Очаквайте още публикации в сферата на наказателното право и процес, подготвени от екипа на нашата кантора. Във втора част от настоящата поредица ще бъде разгледан институтът на съкратеното съдебно следствие.


* Настоящата публикация не представлява правен съвет или становище, а има само информативен характер. Всеки казус изисква индивидуален подход и различни възможности за неговото разрешаване. За правен съвет по Вашия казус можете да се обърнете към нас. В случай че имате нужда от адвокат в сферата на наказателното право и процес в град София или град Перник, можете да се свържете с нас чрез нашата електронна поща, формата за запитване или да си запазите онлайн час за консултация.


Настоящата публикация е подготвена от екипа на Адвокатска кантора „Томанова и Кирева“ - адвокат Лора Томанова.