Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Целта на създаването на институтa на запазената част е да бъдат защитени най-близките до наследодателя лица, като задължение на държавата и обществото е да закрилят семейството. Право на запазена част имат само необходимите наследници – това са децата, включително и осиновените, родителите и преживелият съпруг. В случай че тяхната запазена част е била накърнена, те могат да предявят иск за намаляване на завещателни разпореждания и дарения и възстановяване на запазената им част, като правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред посредством самостоятелен иск или чрез възражение по предявен вещен иск или в производство по съдебна делба.
Правото за претендиране на запазена част от наследството е обусловено от следните предпоставки:
Наследодателят да е оставил наследници с право на запазена част към момента на откриване на наследството;
Наследникът да не е направил отказ от наследство;
Наследството да е прието по опис, в случаите при които правото да се възстановява запазена част ще се упражнява спрямо лица, които не са наследници по закон /чл. 30, ал. 2 от ЗН/. Описът има доказателствено значение относно оставеното в наследственото имущество;
Да не е изтекла петгодишната давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието.
Правото на възстановяване на запазена част се наследява, тоест то преминава в полза на наследниците, включително и на наследника с право на запазена част.
В разпоредбата на чл. 29 от Закона за наследството е регламентирано каква част от наследството е запазена част и каква част е разполагаема, като техният размер се определя в зависимост от родството на наследодателя с призованите към наследяване наследници със запазена част и съобразно броят им. Определянето на стойността от своя страна на имуществената маса се извършва според стойността на недвижимите имоти по време на откриване на наследството. Въз основа на горното същото няма да бъде по-конкретно разгледано в настоящата публикация, тъй като за всеки казус, отнасящ се до възстановяване на запазена част от наследството следва да бъде извършено индивидуално спрямо случая. С настоящата публикация не се изчерпват и спорните процесуални въпроси, произтичащи от особеностите на възстановяването на запазената част от наследството, като в практиката най-често такива се срещат относно размерът на запазената и разполагаемата част, остойностяването на наследствената маса, броят на безвъзмездните разпореждания, които могат да бъдат в полза на различни лица и други.
* Настоящата публикация не представлява правен съвет или становище, а има само информативен характер. Всеки казус изисква индивидуален подход и различни възможности за неговото разрешаване. За правен съвет по Вашия казус можете да се обърнете към нас. Ако имате нужда от адвокат в сферата на наследственото право в град София или град Перник, можете да се свържете с нас чрез нашата електронна поща - lawspacebg@gmail.com, формата за запитване или да си запазите онлайн час за консултация.
Настоящата публикация е подготвена от екипа на Адвокатска кантора „Томанова и Кирева“- адв. Светлана Кирева