Семейното право като съвкупност от правни норми регулира различните имуществени и неимуществени отношения между брачните партньори, отношенията между децата и техните родители, както и какви са правните способи за установяване на произход, условията за допустимост на осиновяване, предпоставките за възникване на правото на издръжка, предпоставките за учредяване на настойничество и попечителство и т.н. Уредбата на семейните отношения се изгражда и в резултат на принципи, които са залегнали в отделните семейноправни институти, като някои от тях са следните: равенство между съпрузите; особена закрила на децата; равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца; уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството и т.н. Кантората извършва следните правни услуги в сферата на семейното право, а именно: 1. Прекратяване на брака; 2. Имуществени отношения между съпрузите; 3. Родителски права; 4. Съгласие за пътуване на дете в чужбина; 5. Установяване на произход; 6. Издръжка; 7. Устни и писмени консултации при казуси с международен елемент; 8. Запрещение.
1. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА
С прекратяването на брака настъпва и юридическото разрушаване на брачния съюз. Основанията за прекратяване на брака са посочени изрично и изчерпателно в Семейния кодекс, а именно: със смъртта на единия от съпрузите, с унищожаването на брака и с развод. Семейният кодекс въвежда два начина за допускане на развод, а именно: чрез иск с изследване причините и основанието на дълбокото и непоправимо разстройство в брака или с молба за развод по взаимно съгласие без издирване мотивите на волята на страните. Унищожаемостта на брака може да бъде предявена само по исков ред, като отбелязваме, че ако бракът не бъде надлежно атакуван и разрушен, той ще съществува като валиден брак до смъртта на съпрузите. При всички положения, с прекратяването на брака настъпват редица правни последици. В случай че Ви предстои предприемането на стъпки по прекратяването на Вашия брак, ние ще Ви съдействаме. Нашите адвокати могат да бъдат Ваши процесуални представители. В случай на желание от двете страни, ние ще Ви съдействаме и в производство по медиация с цел доброволно уреждане на спора.
2. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ. ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО
При сключване на брак съпрузите могат да изберат уреждането на имуществените им отношения да става съобразно три режима: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. В случай че съпрузите не изберат режим на имуществени отношения, ще се прилага законовият режим на общност. Имуществените отношения могат да се уреждат и съобразно сключен между съпрузите брачен договор (договорен режим). След прекратяване на брака по исков ред, техните отношения ще се уреждат спрямо клаузите на договора. Съпрузите могат да изберат и законов режим на разделност, от което следва че правата, придобити от всеки един от съпрузите по време на брака, са лично негово притежание. В Семейния кодекс е уредена правна възможност от обхвата на съпружеската имуществена общност (СИО) да се изключи изцяло или отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е вложил лични средства. Съпругът, който предявява иска, при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на личните средства в придобиването на конкретната вещ. За изготвянето на брачен договор, неговото оспорване, набавяне на документи, срещи, преговори и осъществяване на представителство пред нотариус, Агенция по вписванията и за предяване на иск за трансформация на лично имущество, свържете се с нас.
3. УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА. ПРИВРЕМЕННИ И ЗАЩИТНИ МЕРКИ.
Упражняването на родителските права и задължения по отношение на децата принадлежат съвместно на двамата родители, независимо дали те са родени в брака или извън брака и дали родителите живеят заедно или не (имат брак, разделени са или са разведени). Когато родителите не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. По време на съдебният процес, съдът основно следва да извърши преценка относно желанията и чувствата на децата, техните физически, психически и емоционални потребности, способността на родителите да се грижат за тях и при кого от двамата родители те ще се чувстват спокойни, защитени и сигурни. Често целият този процес е емоционален за всички участници и е от голямо значение ролята на процесуалния представител, който освен че трябва да осъществи качествена юридическа помощ, но и често се налага да влиза в ролята на своеобразен медиатор, с цел балансиране на отношенията между двамата родители. Следва да се отбележи, че родителските права могат да бъдат предоставени и на двамата родители, тоест равноправно участие на всеки от тях. В тази връзка с Тълкувателно решение 1/2016г., постановено на 03.07.2017 г., Върховният касационен съд на Република България – Общо събрание на Гражданска колегия уеднакви практиката, свързана с допускането на съвместно упражняване на родителските права по отглеждане и възпитание на ненавършили пълнолетие деца. В случай на желание от двете страни, ние ще Ви съдействаме и в производство по медиация с цел доброволно уреждане на спора.
В процедурата по налагане на привременни и защитни мерки при упражняване на родителските права, съдът отново следва да се ръководи единствено от интересите на децата. В синхрон с практиката на ЕС по правата на човека и в Семейния кодекс е предвидена възможност по молба на всяка от страните, съдът да определи привременни и защитни мерки относно издръжката, семейното жилище, грижата за децата, да определи режим на лични отношения и т.н. Мерките имат сила до влизане в сила на окончателното решение по делото, но същите могат да бъдат изменяни по време на процеса. Отбелязваме, че същите се налагат и определят след като съдът поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Когато децата не са навършили 10-годишна възраст, следва да бъдат изслушани в присъствието на социален работник, а при необходимост и в присъствието на друг подходящ специалист (психолог).
4. ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕ ЗА ПЪТУВАНЕ НА ДЕТЕ В ЧУЖБИНА.
Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а при липса на съгласие спорът между тях се решава от районния съд. В това производство също интересите на детето са от първостепенно значение и съдът следва да извърши пълен анализ и преценка на действителните мотиви на родителя, който желае да получи заместващо съгласие за пътуване на детето. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. При пътуването на детето извън страната се вземат предвид някои от следните критерии, а именно: период от време, дали пътуването ще се осъществи в една или повече държави, преценка на мястото, условията на живот и средата, в която детето ще пребивава за определен период от време и т.н.
5. СПОСОБИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД. ОСПОРВАНЕ НА БАЩИНСТВО.
Съществуват различни правни възможности по установяването на действителния произход на едно дете. Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Майката може да оспори, че съпругът и е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането. Детето може да оспори бащинството от навършването на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършването на пълнолетие. Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването й. Припознаването от бащата се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или с декларация с нотариално заверен подпис. Утвърдила се е практиката бащата да припознава с нотариално заверена декларация, която се представя в болничното заведение.
6. ИЗДРЪЖКА
Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите още с факта на тяхното раждане, като те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат. Правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата. Задължителната съдебна практика приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословно състояние и възможностите на лицата, които дължат издръжка - доходи, имотно състояние, квалификация. Следва да се отбележи, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. В Семейния кодекс е предвидено, че издръжка се дължи и на пълнолетните учащи лица, в случай че учат редовно в средно или висше учебно заведение. Следва да имате предвид, че неплащането на издръжка е престъпление съгласно Наказателния кодекс. Невиновният за развода съпруг също има право на издръжка, ако отговаря на определени условия.
7. ОСИНОВЯВАНЕ
Решението да станеш осиновител е процес, който колкото е емоционален, но и толкова изискващ специално време, внимание и отговорност. Колкото по-добре сте запознати с процедурата, толкова по-лесно ще преминете през нейните етапи. На първо място, следва да имате предвид, че съгласно българското законодателство осиновяването може да е пълно и непълно. При пълното осиновяване се създава връзка между родител и дете с всички, произтичащи от това житейски и правни последици. При непълното осиновяване детето запазва връзката си със своите биологични родители. При пълно осиновяване осиновителят следва да бъде вписан в Национален регистър на лицата, които желаят да осиновят дете, а детето да е вписано в регистрите на деца за пълно осиновяване, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане и представляващи част от Националната електронна информационна система за децата. Необходимо е осиновителят да се снабди с пакет от документи, като например документи, свързани с икономическото и социално положение на осиновяващия, удостоверение за психично здраве, удостоверение за съдимост, препоръки и много други. След това процедурата продължава с т.нар. "социално проучване" на осиновяващия. Съставя се социален доклад, а съветът по осиновяване изготвя становище. На следващия етап се подава писмена молба до съда от молителя-осиновяващ. Молбата се подава чрез регионална дирекция за социално подпомагане, чийто съвет по осиновяване е определил осиновяващия до окръжния съд по местонахождение на регионалната дирекция за социално подпомагане. Към молбата се прилагат писмени доказателства и цялата преписка, образувана към съответната регионална дирекция за социално подпомагане. Въз основа на заверен препис от влязлото в сила съдебно решение длъжностното лице по гражданското състояние съставя нов акт за раждане. Това е кратко изложение на процедурата по осиновяване. За повече детайли можете да се обърнете към кантората за съдействие.
8. КОНСУЛТАЦИИ ПО КАЗУСИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ
Кантората предоставя устни и писмени консултации по казуси с международен елемент. Спрямо всеки казус и изложените обстоятелства се преценява наличието на международен елемент и в обхвата на кой нормативен акт попада. В зависимост от спора, къде живее детето, съпрузите, дали става въпрос за спор за родителски права и т.н. правната уредба може да обхваща някои от изброените по-долу нормативни актове, а именно: ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, Кодекс на международното частно право, ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права; КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата; КОНВЕНЦИЯ за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела; Регламент № 2201/2003 /ЕО/ на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.
9. ЗАПРЕЩЕНИЕ
Производството по поставяне на едно лице под запрещение е исково производство, а предпоставка за провеждането му е когато едно физическо лице има трайно душевно заболяване и същото не може да се грижи за себе си и да "не е в състояние да се грижи за своите работи". В Закона за лицата и семейството за изброени примерно някои от заболяванията, а именно: различни психически заболявания като психопатии, шизофрения, невроза, различни вродени заболявания и т.н. Според степента на заболяването лицето може да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение. За поставените под запрещение лица се провежда процедура по учредяване на настойничество и попечителство.