Какво следва да се знае за съкратеното съдебно следствие в наказателния процес - правна рамка, практически аспекти в прилагането на института и нови моменти в законовата му регламентация.
В първа част от поредицата ни, посветена на диференцираните процедури в наказателния процес, разгледахме института на споразумението -https://www.lawspacebg.com/post/%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81, докато в настоящата публикация акцентът ще бъде поставен върху съкратеното съдебно следствие, сравнително нов правен институт за българската пеналистика и наказателен процес, въведен за първи път посредством сега действащия НПК, приет през 2005 г. и влязъл в сила от 29.04.2006 г., който институт и понастоящем предизвиква полюсни реакции и коментари сред обществеността и измежду представителите на правната научна общност, магистратите и адвокатурата най-вече поради императивната редукция на наказанието „лишаване от свобода” с 1/3 при наличието на законоустановените за това изисквания, въпреки което ролята и приложимостта му в рамките на наказателния процес не биха могли да бъдат неглижирани. Целите, които се преследват от законодателя с въвеждането на съкратеното съдебно следствие, са идентични, както и при останалите диференцирани наказателни процедури, като те бяха подробно разгледани в първата статия от поредицата, най-важните сред които безспорно са процесуална бързина, гарантираща приключване на делото в разумен срок в хармония с едноименния принцип, прогласен в чл. 22 от НПК, ефективност и спестяване на парични средства.
По отношение приложението на института на съкратеното съдебно следствие основополагащо е Тълкувателно решение № 6 от 06.04.2009г., постановено по ТД № 1/2008 г. на ОСНК, ВКС, най-важните постановки от което ще бъдат разгледани в настоящата статия, като важни разяснения във връзка със замяната на наказанието „доживотен затвор” при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК се съдържат в Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2015 г. на ОСНК, ВКС.
1. Правна рамка на съкратеното съдебно следствие в наказателния процес.
Правната уредба на института на съкратеното съдебно следствие като алтернативен способ за решаване на делото се съдържа преимуществено в Глава XXVII, чл. 369a - чл.374 вкл. от НПК, докато чл. 58а от НК регламентира индивидуализацията на наказанието при прилагане на института на съкратеното съдебното следствие, регламентиран в новелата на чл. 371, т.2 от НК.
2. Процесуален момент и инициатива за предварително изслушване на страните.
Съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК;
Съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК
Съгласно актуалната правна уредба и по-конкретно по силата на чл. 370, ал.1 от НПК институтът на съкратеното съдебно следствие се прилага след предварително изслушване на страните в рамките на първата инстанция (в рамките на разпоредителното заседание, като институтът не може да бъде приложен, ако съдебното следствие е започнало по общия ред, така ТР № 6/2009 г.- „След започване на съдебното следствие по общия ред е недопустимо да се преминава към съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК.”), решение за което може да се вземе както от страна на първоинстанционния съд служебнo (ex officio), така и по инициатива на подсъдимия, като следва да се има предвид, че съгласно новелата на ал.2 на горецитирания чл. 370 от НПК съдът не може да отхвърли искането на подсъдимия за предварително изслушване, стига всички кумулативни изисквания по Глава XXVII да са налични (ТР №6/2009 г. разяснява това императивно изискване – „Първоинстанционният съд може да откаже да уважи искане на подсъдимия по чл. 370, ал. 1, във вр. чл. 371, т. 2 НПК за съкратено съдебно следствие само при липса на визираните в Глава двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс условия – признание на фактите, изложени в обвинителния акт, което да се подкрепя от събраните в досъдебното производство, доказателства. Отказът на съда трябва да бъде мотивиран. Не е налице основание за отвеждане на състава на съда, отхвърлил искане на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие, освен ако от съдържанието на отказа може да се счита, че съдът е изразил предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, съгласно чл. 29, ал. 2 НПК”), като предварителното изслушване на страните се осъществява без призоваване на свидетелите и вещите лица (По отношение на конституирането на страните в хипотеза на предварително изслушване на подсъдимия следва да се има предвид приетото в гореспоменатото ТР №6/2009 г.-
„Общите правила за конституиране на страните, включително и на частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник, са валидни и приложими в случаите на предварително изслушване по чл.371, т. 2 НПК. На частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник се предоставя възможност да участват в предварителното изслушване. Становището им по искането на подсъдимия или във връзка с инициативата на съда няма обвързващ характер.”)
НПК предвижда две своеобразни разновидности на съкратено съдебно следствие, като в настоящия абзац ще маркираме техните специфики и отлики, като по-нататък в настоящата статия ще обсъдим обстойно и последиците от прилагане на съкратеното съдебно следствие в двете му разновидности в хода на процеса. Разпоредбата на чл. 371, т.1 от НПК предвижда възможност в рамките на процеса да не се провежда разпит на всички или на част от свидетели или вещите лица, в случай че подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници дадат изрично съгласие за това. Новелата на чл. 371, т.2 пък предоставя възможност единствено и само на подсъдимия да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират каквито и да било доказателства за тях.
3.Приложимост и допустимост на съкратеното съдебно следствие.
За разлика от изключително широката приложимост на споразумението – както по отношение на престъпления от общ характер, така и по отношение на такива от частен характер, то институтът на съкратеното съдебно следствие се прилага само и единствено при престъпления от общ характер, като съгласно новелата на чл. 369а от НПК от приложното поле на института понастоящем изрично са изключени престъпните деяния, при които умишлено е причинена смърт. Съгласно разпоредбата на чл. 370, ал.3, в случай че подсъдимите са повече от един, съкратено съдебно следствие се допуска само ако условията по тази глава са налице за всички тях (хипотезата за приложението на съкратеното съдебно следствие при множество подсъдими е допълнена и разяснена в ТР №6/2009 г. – „Съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК не се допуска за отделен подсъдим, когато друг подсъдим по делото не е съгласен същата процедура да се приложи и спрямо него.”), като съгласно приетото в същото ТР приложението на института на съкратеното съдебно следствие е допустимо, единствено в случай че признанието на подсъдимия се простира върху всички престъпления, предмет на наказателното производство - „Недопустимо е провеждането на съкратено съдебно следствие на основата на изявление на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК, обхващащо само част от инкриминираните в обвинителния акт деяния.”
4. Ред за провеждане на предварителното изслушване. Законоустановени изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
На първо място, преди провеждане на предварително изслушване първоинстанционният съд е длъжен да разясни на подсъдимия неговите права по горецитираната разпоредба на чл. 371 от НПК, като също така е задължен изрично да уведоми същия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 ще се използват при постановяване на присъдата. В случай че обвиняемият няма защитник, съдът следва задължително да му назначи такъв. В хипотезата на чл. 371, т.1, първоинстанционният съд с нарочно определение одобрява изразеното съгласие, в случай че съответните действия по разследването (разпити на свидетели и експертни заключения в съответствие с гореизложеното) са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, като при постановяване на наказателната присъда непосредствено се използва съдържанието на съответните протоколи от разпити на свидетели и експертни заключения от досъдебното производство. При разновидността на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК по силата на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в случай че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като в тази хипотеза следва да се има предвид приетото от страна на ОСНК на ВКС в ТР №6/2009 г. разяснение – „Разпоредбата на чл. 372, ал. 4 не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице”.
След постановяване на горевизираното съдебно определение, изявлението на подсъдимия, съдържащо признание на фактологията, релевирана в обвинителния акт, не подлежи на последващо оттегляне. (така ТР №6/2009 г.- „Изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл.372, ал. 4 НПК.”).
5. Последици от провеждане на съкратено съдебно следствие в двете му разновидности.
При провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК – от страна на първоинстанционния съд в рамките на съдебното производство не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася изрично предоставеното от страните в процеса и одобрено от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283 от НПК. В хипотезата на провеждане на съкратено съдебно следствие по т. 2 на чл. 371 от НПК не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като първоинстанционният съд, в случай че постанови осъдителна присъда, то определя наказанието при императивните условия, разписани в новелата на чл. 58а от Наказателния кодекс, като в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Нещо повече, в рамките на съкратено съдебно следствие, регламентирано по чл. 371, т. 2 от НПК, първоинстанционният и второинстанционният съд нямат правото да допускат и събират доказателства, противоречащи на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и призната от страна на подсъдимия.
(Така ТР №6/2009 г. „При процедура по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.”)
Безспорно най-важната последица от провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК в хипотеза на постановяване на осъдителна присъда е именно индивидуализацията на наказанието съгласно законоустановените посредством императивната разпоредба на горецитирания чл. 58а от НК в качеството му на lex specialis (специална правна норма, дерогираща общите такива) правила, като най-широко приложимата хипотеза е именно провокиращата нестихващи и до днес разногласия в обществото императивна редукция на определеното по общите правила за индивидуализация наказание „лишаване от свобода” с 1/3, като във връзка с определянето на наказанието в тази хипотеза следва да се има предвид и приетото разяснение в ТР №6/2009 г. – „При определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.”
Специални права за индивидуализация на наказанието при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК съгласно императивната разпоредба на чл. 58а от НК:
наказание „лишаване от свобода” – размерът му се определя от страна на съда, като последният се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 (вкл. и когато наказанието „лишаване от свобода” е предвидено като алтернативно в съответната норма от Специалната част на НК, така ТР № 2 от 2015 г. – „Когато след провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК съдът реши да определи измежду алтернативно предвидените наказания лишаване от свобода, трябва да го индивидуализира по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.”);
наказанието „доживотен затвор без право на замяна” – същото не се налага;
наказанието „доживотен затвор” – заменя се с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години (което не подлежи на редукция –така ТР № 2 от 2015 г. – „Когато след провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК съдът реши да определи наказанието доживотен затвор, пределите на заменящото го наказание лишаване от свобода се определят по чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК.”);
в случай че са налице едновременно условията по чл. 58а, ал 1 – 3 от НК и условията на чл. 55 от НК съдът прилага единствено и само чл. 55 от НК, в случай че е по-благоприятен за дееца;
горецитираните правила не се се прилагат при следните наказания, предвидени в разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2 – 11 – пробация; конфискация; глоба, лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; лишаване от военно звание; обществено порицание, като следователно при тяхната индивидуализация Съдът се води от общите правила (т.2а и т.8 на ал. 1 на чл. 37 от НК понастоящем са отменени от страна на законодателя).
Очаквайте още публикации в сферата на наказателното право и процес, подготвени от страна на екипа на нашата кантора. В трета част от настоящата поредица ще бъде разгледан институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Настоящата публикация не представлява правен съвет или становище, а има само информативен характер. Всеки казус изисква индивидуален подход и различни възможности за неговото разрешаване. За правен съвет по Вашия казус можете да се обърнете към нас. Ако имате нужда от адвокат в сферата на наказателното право и процес в град София или град Перник, можете да се свържете с нас чрез нашата електронна поща - lawspacebg@gmail.com, формата за запитване или да си запазите онлайн час за консултация.
Настоящата публикация е подготвена от екипа на Адвокатска кантора „Томанова и Кирева“ - адвокат Лора Томанова.