НАСЛЕДЯВАНЕ НА ДРУЖЕСТВЕНИ ДЯЛОВЕ НА ПОЧИНАЛ СЪДРУЖНИК В ООД И НА ПОЧИНАЛ СОБСТВЕНИК НА ЕООД

Според българското законодателство съществуват различни правни способи за придобиване на право на собственост върху дружествени дялове. В настоящата статия ще разгледаме каква е процедурата за наследяване на дружествени дялове при смърт на едноличния собственик на капитала на дружество /ЕООД/, при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност /ООД/, кое наложи необходимостта от внасянето на предложение за образуване на Тълкувателно дело, както и различните правни аспекти, които могат да възникнат при прекратяване и ликвидация на дружество.

Наследяване на дружествени дялове на починал съдружник в ООД


На първо място следва да се има предвид, че от законодателна гледна точка съществува разграничение между притежаването на дружествен дял и членствено правоотношение. Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството, докато правото на членство осигурява право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на преглеждане на книжата и т.н.

Законодателят ясно е определил, че дружественият дял може да се наследява, като със смъртта на съдружник в ООД възникват редица наследствени правоотношения, а наследниците придобиват имуществени наследствени права, свързани с притежаваните от наследодателя им дружествени дялове.

Следва да се отбележи, че предмет на наследяване от наследниците са имуществените права, свързани с притежаваните от наследодателя дружествени дялове, а имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Наследниците на починалия съдружник не стават автоматично съдружници в ООД, в което наследодателят им е бил съдружник, по силата на наследственото правоотношение. Това може да стане единствено с изричното съгласие на Общото събрание на съдружниците в ООД за приемането им като такива. Тази необходимост е породена от факта, че ООД е дружество, което освен капиталов има и личен елемент и именно затова допускането до участие в него може да стане единствено със съгласието на Общото събрание, без значение дали това са наследници на починал съдружник или друго трето лице. В случай че наследникът не заяви желание да бъде приет за съдружник или Общото събрание откаже да го приеме, то за него възниква възможността да получи равностойността на дяловете, които е притежавал наследодателят към момента на смъртта си.


Прекратяване на ЕООД при смърт на починалия едноличен собственик на капитала


Дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, същото се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не желаят да продължат дейността му. Тук отново следва да се подчертае, както споменахме и по-горе в публикацията, е това че в патримониума на законните наследници на това лице преминават дружествените дялове, като имуществено право, но не и правото на членство. Важна стъпка е след това наследниците да вземат решение, свързано с дейността на дружеството, като например дали да бъде продължена неговата дейност или същото да бъде прекратено, като това решение следва да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството към Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В случай че наследниците не желаят продължаване дейността на дружеството, следва на първо място да се заяви неговото прекратяване и на следващ етап да се проведе производство по ликвидация, след приключване на което може да се заяви искане за вписване на заличаване на дружеството. Всичко това следва да се осъществи след прецизна подготовка на изискуемите документи, в зависимост от това дали наследниците ще продължат дейността на дружеството или ще вземат решение за неговото прекратяване, са необходими нов дружествен договор, решение за назначаване на управител, протокол от общо събрание относно продължаване на дейността или за прекратяване на дружеството, изискуеми декларации по реда на ЗТРРЮЛНЦ и т.н.

Когато наследниците са повече е възможно дейността на дружеството да бъде продължена само от един наследник или от няколко от наследниците. В тези случаи е необходимо да бъде извършено разпределение на общо притежаваните дялове и прехвърляне на притежаваните от наследниците идеални части от имуществените права по наследените дялове. Допустимо е сключване на договор за доброволна делба с предмет дружествения дял на наследодателя.


Как се прекратява ЕООД при смърт на собственика и при бездействие от страна на наследниците?


В практиката, често се наблюдава наследниците да бездействат и да не предприемат никакви действия свързани с наследените от тях дружествени дялове. Възможно е да бъде извършен и отказ от наследство, както и наследник да е малолетно или непълнолетно лице. В съдебната практика няма единно становище относно правните действия, които следва да се предприемат при бездействие на наследниците. В някои от решенията се застъпва тезата, че при бездействие на наследниците следва да се приложи разпоредбата на чл. 155, т. 3 от Търговския закон. Тази разпоредба дава право на прокурора да поиска от съда прекратяване на дружество, ако в продължение на три месеца то няма вписан управител. В по-голямата си част, дружествата се прекратяват по този ред и в практиката е възприето, че прекратяването следва да настъпи едва след като се извърши проверка и установят фактите, тоест дали са налице законните предпоставки за прекратяването, което може да се извърши само и единствено по иск на прокурора и след постановяване на съдебно решение. В някои от решенията обаче се застъпва тезата, че в случай на смърт и липса на наследници, включително и при извършен отказ от наследство, дружеството се счита за прекратено по силата на закона, тоест следва да се приложи разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Търговския закон. По мнение на някои съдебни състави дори се приема, че изобщо липсва законова уредба за иницииране на производство по ликвидация, както и че следва да се разреши прилагане на закона по аналогия. Едно е ясно, настоящата законова уредба не е достатъчно ясна и същата създава до голяма степен нестабилност и несигурност и поради различните застъпени становища в съдебната практика е предложено на Общото събрание на Търговската колегия да постанови Тълкувателно решение.



Наследяване на дружествени дялове от малолетно или непълнолетно лице


Наследниците имат право да се разпореждат с дела, който наследяват, но какви правни действия следва да се предприемат в случаите, в които например единствен наследник е малолетно или непълнолетно дете? Ако наследниците желаят да продължат дейността на дружеството, то едно от първите условия е те да се дееспособни. Съгласно Закона за лицата и семейството, с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Малолетните лица (децата, които не са навършили 14 години) вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници, а непълнолетните лица (децата, от 14 години до навършване на 18 години) извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители. Следователно, малолетно или непълнолетно лице не може да бъде съдружник в ООД, едноличен собственик на капитала, управител и т.н., но за тях възниква възможността да получат стойността на дружествените дялове. Тук възниква въпросът, каква е процедурата за разпореждане с получените наследствени дружествени дялове от малолетно/непълнолетно лице, тоест необходимо ли е разрешение от Районен съд или не? На този въпрос, отговор ни дава Определение № 302 от 11.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 310/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова, съгласно което:

„За разпореждане с дружествен дял на детето не се изисква разрешение от районния съд, тъй като това имуществено право не е сред изчерпателно посочените в чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс." Според посочената разпоредба забранени за самостоятелно извършване са разпоредителни сделки с недвижими вещи на детето, формалните сделки с движими вещи, с влоговете и сделките с ценни книжа. Сделките с тези права на детето трябва да бъдат извършвани само след получаване на разрешение от Районния съд за всяко конкретно разпореждане.

От правния анализ на посочената разпоредба, следва че имуществените права, за разпореждане, с които се изисква разрешение от Районния съд са изчерпателно изброени. Предвид това, че изброяването е изчерпателно, следователно за разпореждането с дружествен дял не се изисква разрешение от районния съд и следва да се приеме, че законодателят не е въвел ограничителен режим. Същевременно обаче, често при заявяване на промените в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се постановяват откази, които считаме за неприемливи, като често за водещ мотив се посочват аргументи свързани с дееспособността на наследниците, но едновременно с това не се прави разграничение между наследяване на членствени права, което е и по широкото понятие и в него се включват още и лични имуществени и неимуществени права, които не могат да се осъществяват от малолетно или непълнолетно лице и наследяване на стойността на дружествения дял. Противоречива е и съдебната практика при провеждането на производство по реда на чл. 130, ал. 3 от СК. Някои съдилища, приемат че са налице предпоставките и разпореждане с дружествени дялове не може да се осъществи преди да е получено разрешение от Районен съд. След обстоен преглед на съдебната практика, установихме че тези решения са по скоро изключение и в по голямата си част от тях, съдилищата приемат, че производството следва да се прекрати като недопустимо. Основно в мотивите на съдебните решения срещаме аргументацията, че изброяването е изчерпателно и нормата на закона не може да се тълкува разширително, тъй като това противоречи на разпоредба на закона. В посочения смисъл, се цитира и споменатото по-горе от нас Определение № 302 от 11.06.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 310/2010 г., III г. о., ГК, в което се приема още, че правото на наследяване на дружествен дял възниква при настъпване на юридическо събитие - смърт на съдружник, и притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете, т. е. право на вземане от имуществото на дружеството, като за разпореждането с това имуществено право законодателят не е въвел ограничителен режим. В действителност, считаме за правилно преобладаващото становище на съдилищата, че за разпореждане с дружествени дялове не е необходимо разрешение от Районен съд.


В заключение, ще добавим, че законодателят не е предвидил особени изисквания при разпореждане с дружествени дялове, но дали напълно са гарантирани правата на малолетното или непълнолетното дете, считаме че е препоръчително да се помисли в тази посока.


* Настоящата публикация не представлява правен съвет или становище, а има само информативен характер. Всеки казус изисква индивидуален подход и различни възможности за неговото разрешаване. За правен съвет по Вашия казус можете да се обърнете към нас. В случай че имате нужда от адвокат в сферата на търговското и наследственото право в град София или град Перник, можете да се свържете с нас чрез нашата електронна поща, формата за запитване или да си запазите онлайн час за консултация.


Настоящата публикация е подготвена от екипа на Адвокатска кантора „Томанова и Кирева“ - адвокат Светлана Кирева.