В глава VII (седма) от Кодекса на труда, озаглавена „Работно време и почивки“ се разглеждат въпросите свързани с работното време, продължителността на работния ден и работната седмица, видовете работно време, какво е извънреден труд, кога е забранен и т.н. Освен в Кодекса на труда, разпоредби, свързани с работното време се съдържат и в други подзаконови нормативни актове, като конкретно за работното време това е Наредба за работното време, почивките и отпуските, Наредба за видовете работи, за които се установява намалено работно време и други. В публикацията ще разгледаме:
1) Непълно работно време;
2) Сумирано изчисляване на работното време;
3) Работа на смени;
4) Работа при намалено работно време;
5) Установяване на непълно работно време;
6) Удължаване на работното време.
На първо място, задължително условие във всеки един трудов договор е да се съдържа уговорка за работното време, която със съгласието и на двете страни може да претърпи различни изменения в хода на изпълнение на трудовия договор. Нормалната продължителност на работното време е до 8 часа. Разпределението на работното време следва да бъде задължително установено с Правилника за вътрешния трудов ред, като в него следва да се определя началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, както и всякакви други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работата в зависимост от специфичната дейност на работодателя. За настъпили промени, свързани с промяна на работното време следва да се изготвя заповед в предвидените за това срокове, а в определени случаи е необходимо и писмено съгласие от работника/служителя.
Непълно работно време:
Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време, тоест в случаите, в които е уговорено работно време под 8 часа е налице непълно работно време. Тази уговорка може да бъде направена в началото, тоест при сключване на трудовия договор, както и по взаимно съгласие на двете страни. В Кодекса на труда съществува и хипотезата, при която едностранно работодателят да въведе непълно работно време за период до 3 месеца в една календарна година. Чрез въвеждането на непълно работно време се цели да се запази трудовото правоотношение, в случаите при които се наблюдава намален обем на работа и работодателят цели или да забави, или да предотврати евентуално прекратяване на трудови договори. В период на извънредно положение работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Установяване на непълно работно време по инициатива на работодателя се извършва с негова писмена заповед за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време. В заповедта изрично се посочва срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време, продължителността на работното време и данни за проведеното съгласуване с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите.
Сумирано изчисляване на работното време:
Сумираното изчисляване на работно време често е приложимо при производства и дейности, в които условията на труд не позволяват подневно изчисляване – например в строителството, транспорта и други. В тези случаи нормата на работното време има производен от работния ден характер, тоест тя се определя като законоустановената продължителност на работния ден се умножава по броя на работните дни през периода. Същото следва да бъде установено с график от работодателя и работниците/служителите да са запознати с него, преди започване на работа. Работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца. С колективен трудов договор може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
Работа на смени:
Работа на смени, най-често се прилага, в случаите в които характерът и спецификата на трудовия процес изискват въвеждането на сменен режим на работа, като най-често това са дейности в сферата на търговските услуги, здравеопазване, радио и телевизионни предавания и други. В рамките на едно денонощие работата в предприятието може да се извършва на две, три или четири смени. В практиката най-често се използва трисменен режим на работа, с продължителност на работната смяна от 8 часа или двусменен режим на работа, с продължителност на работната смяна от 12 часа. Въвеждането на работа на смени е правомощие на работодателя, което той упражнява по своя преценка когато това е икономически оправдано и е необходимо с оглед нуждите на производството и технологичните процеси. По-голяма продължителност на една работна смяна, тоест да е повече от 8 часа, е допустима при работата на смени и при сумирано изчисляване на работното време, като максималната продължителност е 12 часа. При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител. Следователно, лицето, което е на смяна, и след нейното приключване не може да преустановява работата си и същият може да напусне работното си място само с разрешение на непосредствения ръководител.
Работа при намалено работно време:
Намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. Работа при намалено работно време се въвежда с оглед на два основни критерия: условията на труд – например работа в затворени пространства, центровете за спешна медицинска помощ и други, а вторият критерий е с оглед личността на работника/служителя – например при непълнолетните лица, бременни жени и т.н. За работниците и служителите, за които е въведено намалено работно време, за тях възникват също пълния обем трудови права като за пълно работно време – трудово възнаграждение, почивки, отпуски и т.н.
Установяване на непълно работно време:
Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. Работниците и служителите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.
Удължаване на работното време:
По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други. Продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. Удължаването на работното време се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. Работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
Определянето на работното време в трудовото законодателство има съществена роля в трудовите правоотношения. Правната му уредба заедно с основния закон – Кодекса на труда, и посредством редицата други подзаконови нормативни актове се регулират основни обществени функции. Виновното нарушаване на разпоредбите, свързани с работното време, може да доведе до неблагоприятни правни последици и за двете страни по трудовото правоотношение.
* Настоящата публикация не представлява правен съвет или становище, а има само информативен характер. Всеки казус изисква индивидуален подход и различни възможности за неговото разрешаване. За правен съвет по Вашия казус можете да се обърнете към нас. В случай че имате нужда от адвокат в сферата на трудовото право в град София или град Перник, можете да се свържете с нас чрез нашата електронна поща - lawspacebg@gmail.com, формата за запитване или да си запазите онлайн час за консултация.
Публикацията е подготвена от екипа на Адвокатска кантора „Томанова и Кирева“ - адвокат Светлана Кирева
Comments