ОСНОВОПОЛАГАЩО РЕШЕНИЕ НА ВКС ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИНСТИТУТА НА НЕПРЕОДОЛИМАТА СИЛА

Със съдебно решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и неподлежащо на последващо обжалване, ВКС стига до категоричния извод, че:


„...непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл. 50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката.”



Предистория


При инцидент в местността Маарата, в района на Крушунските водопади, по време на посещение на туристическата забележителност, на 06.11.2015 г. в резултат от срутване на скална маса, при срутище, загиват двама туристи – българка с двойно гражданство – българско и английско, както и английски гражданин, докато третата посетителка на природния обект- жителка на гр. Плевен, по силата на щастлива случайност успява да се спаси от свличащата се скална маса, чупейки шиен прешлен, като последната съобщава за трагичната злополука. Телата на загиналите туристи са открити след почти две денонощия, на 08.11.2015 г., след разчистване на срутилата се скална маса от страна на спасителните екипи, като с оглед съображения за сигурност, с цел обезопасяване на маршрута, достъпът до природната забележителност е ограничен за посетители за периода от инцидента до началото на месец април 2016 г., катосъщевременно са изградени два безопасни маршрута, площадка за наблюдение и е осигурен достъп до още един водопад, като съоръженията, съставляващи екопътеката на туристическия обект, са собственост и са стопанисвани от страна на община Летница.


Съдебна хронология


По информация, предоставена от страна на Окръжна прокуратура – Ловеч, непосредствено след трагичната смърт на двамата туристи е образувано досъдебно производство във връзка с инцидента в района на Крушунските водопади за причиняване смъртта на повече от едно лице, като в средствата за масово осведомяване са налични сведения за изхода от разследването.

Близките на трагично загиналия английски турист решават да потърсят защита на правата си по гражданскоправен ред, претендирайки обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от гореописания инцидент, довел до смъртта на британския гражданин, посредством частично предявени искове, насочени срещу община Летница, като на първа инстанция, посредством постановено през 2018 г. решение на Окръжен съд – Ловеч исковете са отхвърлени, тъй като първоинстанционният съд приема, че злополуката, отнела живота на двамата туристи в областта Маарата, представлява по своя правен характер непреодолима сила, което обстоятелство експулсира и ответника по делото. През 2019 г. въззивната инстанция – Апелативен съд – Велико Търново отменя решението на Окръжен съд – Ловеч, постановявайки друго, посредством което община Летница е осъдена на втора инстанция да заплати на семейството на починалия британски турист на основание чл. 50 от ЗЗД претендираните суми, представляващи обезщетение за претърпени имуществени и морални вреди.


Решението на въззивната инстанция е обжалвано пред ВКС от страна на община Летница като необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на процесуалните правила. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за развитието на правото, с оглед обстоятелството, че върховната инстанция до настоящия момент не се е произнасяла по въпроса за приложението на института на непреодолимата сила в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД, който регламентира отговорността на собственика на вещ по отношение на вреди, претърпени от вещта, с определение, по следните въпроси:

  1. Трябва ли при преценката на съда относно непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието, за което се твърди, че съставлява непреодолима сила, да се изхожда от конкретната фактическа обстановка, включително от съществуващата нормативна база и от наложилата се обществена практика, или тази преценка трябва да се извършва въобще и по принцип, единствено с оглед абстрактните възможности на обществото като цяло?

  2. Каква е грижата, която добрият стопанин /собственик/ трябва да полага, за да предвижда и да предотвратява настъпването на вреди от притежаваната от него вещ и над която грижа-при наличието на настъпил природен феномен, е налице непреодолиматата сила, изключваща отговорността по чл.50 от ЗЗД?

  3. Съставляват ли непреодолима сила, изключваща отговорността по чл.50 от ЗЗД, срутищни процеси, свързани със загуба на устойчивост и обрушване на единични или групи скални блокове, при които процесите на обрушване са краткотрайни и практически мигновени, което предполага изключително кратко време на подготвителния/предупредителния/ начален етап на процеса, както и бързото протичане на самото обрушване?

ВЪРХОВНАТА ИНСТАНЦИЯ


Посредством сравнителноправно тълкуване, съобразявайки регламентацията на института на непреодолимата сила в българското законодателство – дефинитивните разпоредби на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, както и на чл. 43 от Закона за автомобилните превози, международната правна уредба - чл. 79, т.1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, както и анализирайки практиката на ВС, а и своята собствена като върховна съдебна инстанция, използвайки и достиженията на правната доктрина в лицето на двама от най-изтъкнатите учени в областта на облигационното право и цивилистиката – проф. Иван Апостолов и проф. Ангел Калайджиев, в постановеното на 27.10.2020 г. съдебно решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, неподлежащо на последващо обжалване, ВКС стига до категоричния извод, че:

„...непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл. 50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката.”,

като следва да се подчертае, че видно от решението на върховната инстанция отличителните характеристики на института на непреодолимата сила (vis maior) вкл. и в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД са непредотвратимостта – както по отношение на самото събитие, така и на последиците от него, както и непредвидимостта – по отношение на самото събитие.


Базирайки се на горецитирания извод, както и въз основа на установената по делото фактическа обстановка, върховните магистрати категорично приемат, че в конкретния случай решението на въззивната инстанция – Апелативен съд – Велико Търново, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено от страна на ВКС, а касационната жалба – отхвърлена като неоснователна, кредитирайки извършената по делото геоложка експертиза, съгласно която

„свличането на скалната маса е резултат от природен процес, станало е мигновено и не е могло да се прогнозира по време и място”,

което обсуславя извод както за непредвидимост, така и за непредотвратимост на скалното срутване. Не стоят обаче, на същата плоскост констатациите относно последиците от срутването на скалните маси в областта Маарата, Крушунски водопади. Съгласно изслушаните по делото на първа инстанция пред Окръжен съд - Ловеч свидетелски показания срутването на скални маси е могло да се предположи от наличието на паднали блокове в самата долина, като също така разпитаният пред първоинстанционния съд свидетел категорично заявява, че при установен риск от срутване са налични методи за преодоляване и предотвратяване настъпването на такива процеси - активно въздействие или предпазни мерки. Първият тип включва обрушване на опасни късове, укрепване с мрежи или подпорни стени. При втория тип мерки естественият процес бива оставен да се развива, но се предпазва път, съоръжение, сграда по определен начин, като това са стандартни технически мероприятия. В случая туристическата пътека минава непосредствено под ската и би могло да се направи защитна козирка, което обуславя недвусмислен извод за предотвратимост на последиците от фаталното срутище, като последните биха могли да бъдат предотвратени със съществуващите към момента технически средства/изграждане на козирка над пътеката/, или чрез просто преместване на пътеката далеч от ската (бел. авт. – в крайна сметка обезопасяването е извършено от страна на община Летница, но post factum, видно и от началото на статията).


Вместо заключение


На базата на установените по делото факти, както и въз основа на достигнатите правни изводи от страна на върховния съд, ВКС приема, че последиците от събитието са предвидими и предотвратими и в съответствие с отговора на въпроса общината като собственик на терена не може да се освободи от отговорността, вменена й по силата на чл. 50 от ЗЗД, позовавайки се на случайно събитие /непреодолима сила, поради което и обжалваното от страна на община Летница въззивно съдебно решение следва да бъде оставено в сила.


Източници: news.lex.bg , bnr.bg и vks.bg