Правилата отнасящи се за трудовото възнаграждение са уредени в глава XII (дванадесета) от Кодекса на труда, Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, както и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредба за договаряне на работната заплата и други.
Съгласно чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България „Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.“
Към датата на подготовка на настоящата публикация, минималната работна заплата в страната е 710,00 лева съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г.
Ред за определяне/формиране на трудовото възнаграждение.
Съществена характеристика на трудовото правоотношение е неговата възмездност. Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Значението на работната заплата се изразява в различни направления, но нейният размер е основополагащият фактор и предпоставка за сключване на трудовия договор, от една страна, а от друга - тя се явява стимул и е израз на оценката на професионалното развитие и качества на даден работник/служител. Трудовото възнаграждение може да бъде определено според качеството на работната сила и продължителността на работното време, тоест то може да бъде определено за работен час, ден или месец. В други случаи е възможно размерът на работната заплата да зависи от постигнатите резултати. Размерът на трудовото възнаграждение се определя в договора, а съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, то се състои от основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата или друг нормативен акт.
Следва допълнително да се има предвид, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. На допълнително заплащане подлежи още положеният извънреден труд в увеличен размер, нощния труд, при вътрешно заместване, при външно съвместителство и т.н. Отделно от това, трудово възнаграждение се заплаща и по време на престой и производствена необходимост, когато не е по вина на работника/служителя. Важно е да се отбележи, че преди сключването на трудов договор, работодателят следва да уточни размера на трудовото възнаграждение и дали същото е в нетен или брутен размер.
Каква е разликата между нетно и брутно трудово възнаграждение?
Нетно трудово възнаграждение е възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Пример за нетно трудово възнаграждение:
Вашата работна заплата е определена в нетен размер /чиста сума за получаване/ от Вашия работодател и е 1500,00 лева, родени сте след 1960 г. и имате 0 години трудов стаж – основната заплата /брутно трудово възнаграждение/ ще е 1933,05 лева.
Брутно трудово възнаграждение е възнаграждението, което включва основното и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер. Най-често в практиката то се използва и за основа за изчисляване на другите елементи от трудовото възнаграждение - нощен труд, извънреден труд, обезщетения по КТ и т.н.
Пример за брутно трудово възнаграждение:
Вашата работна заплата е 1500,00 лева, определена в брутен размер, родени сте след 1960 г. и имате 0 години трудов стаж, тогава нетната заплата /чиста сума за получаване/ ще е 1163,97 лева, тоест това е чистата сума, която ще получите като трудово възнаграждение.
*За изчисляването на горните суми е използван калкулатор от https://kik-info.com/.
Съдебна защита.
В случай че работодателят не плати дължимото трудово възнаграждение в определените срокове и съгласно уговореното, работникът/служителят може да потърси правата си по съдебен ред. Исковете за неизплатени трудови възнаграждения могат да бъдат предявени както при неизпълнение на основния трудов договор за пълен или частичен размер, така и за допълнителен труд, за извънреден труд, като в практиката се възприема, че тези искове се предявяват заедно, в случай че са налице необходимите предпоставки. Компетентен е районният съд по местонахождението на работодателя или по мястото, където работникът/служителят обичайно полага своя труд. Давността е тригодишна и тя започва да тече от деня, в който е трябвало да се извърши плащането на трудовото възнаграждение, за всеки месец поотделно. При този вид искове често е необходимо и извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице определено от съда, който да изготви експертно заключение. Друга правна възможност е т.нар. заповедно производство, но към него следва да се прибягва само и единствено в случаите, в които работникът/служителят има точни данни за размера на дължимите трудови възнаграждения и може да представи категорични доказателства, като за всеки отделен случай следва да се извърши индивидуална преценка. В случай на възражение от страна на работодателя, за служителя отново възниква правната възможност да предяви своите претенции по исков ред.
Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение.
Съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са гарантирани неизплатените вземания на работниците/служителите за трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. На следващо място, следва да се има предвид още, че вземането на трудово възнаграждение е на четвърто място сред вземанията, които се изплащат с предимство от осребреното имущество на обявения в несъстоятелност длъжник-работодател. Това се отнася за вземанията за трудово възнаграждение, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Определянето на работната заплата в трудовото законодателство има съществена роля в трудовите правоотношения. Посредством правната уредба, заедно с основния закон – Кодекса на труда и редицата други Подзаконови нормативни актове се регулират основни обществени функции. Виновното нарушаване на разпоредбите свързани с трудовото възнаграждение, може да доведе до неблагоприятни правни последици и за двете страни по трудовото правоотношение. В определени случаи, договарянето на работната заплата е в резултат и на осъществен диалог и двустранно сътрудничество между работодатели и синдикални организации. При наличието на определени предпоставки е възможно и предявяването на колективни искове.
*Настоящата публикация не представлява правен съвет или становище, а има само информативен характер. Всеки казус изисква индивидуален подход и различни възможности за неговото разрешаване. За правен съвет по Вашия казус можете да се обърнете към нас. Ако имате нужда от адвокат в сферата на трудовото право в град София или град Перник, можете да се свържете с нас чрез нашата електронна поща - lawspacebg@gmail.com, формата за запитване или да си запазите онлайн час за консултация.
Настоящата публикация е подготвена от екипа на Адвокатска кантора „Томанова и Кирева“ - адв. Светлана Кирева