Съдия Димитър Демирев от Софийския районен съд (СРС) поставя пет въпроса пред Съда на Европейския съюз (СЕС) със седалище в гр. Люксембург, чиято цел е внасяне на яснота по отношение на обстоятелството какви правомощия притежава националният съд в хипотезата на депозирано заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземане по договор, съдържащ неравноправна клауза.
На първа инстанция, позовавайки се изрично на практиката на СЕС, съгласно която в случай че националният съд на Държава-членка на Европейския съюз приеме дадена клауза за неравноправна, не я прилага (освен ако потребителят се противопостави на това), СРС преизчислява цялото претендирано от страна на заявителя – дружество за предоставяне на т.н. бързи кредити, посредством заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, задължение, изваждайки от него сумата, произтичаща от нищожната клауза, включително и от вече погасените вноски, следвайки правилото, въведено в чл. 76 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като в крайна сметка издава заповед за изпълнение за по-малка сума от претендираната от заявителя по всички пера – главница, възнаградителна лихва и лихва за забава.
На втора инстанция, след обжалване на разпореждането, издадено от първоинстанционния съд, от страна на заявителя, второинстанционният – Софийски градски съд (СГС) отменя първоинстанционното разпореждане, постановявайки заповедта за изпълнение да бъде издадена, като в мотивната част посочва, че паричните притезания за главница и лихви са надлежно индивидуализирани по основание и размер в заявлението и в хипотезата, в която липса някое от основанията, уредени в новелата на чл.411, ал.2, т.1 – т.3 от ГПК, са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като въпросът дали са дължими в пълния им заявен размер, ще бъде разрешен в рамките на евентуално исково производство, макар че СГС изтъква също така, че съгласно новелата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. СГС подчертава, че и съдът е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи и приема по подобие на СРС, че в конкретния случай в действителност е налице неравноправна клауза.
И двете съдебни инстанции – СРС и СГС, са категорични, че в процесния касус е налична неравноправна клауза, докато първата инстанция, смята, че задължението трябва да бъде намалено (по всички пера, защото длъжникът вече е извършвал плащания за погасяване на сумата, произтичаща от неравноправната клауза), втората постановява, че съдът няма правомощието да извършва подобни преизчисления на претендираните главницат и лихви в рамките на заповедното производство.
Въпросите, формулирани от страна на Съдия Димитър Демирев от Софийския районен съд (СРС) пред СЕС, съставляващи преюдициалното му запитване са следните:
Следва ли чл.6, §1 от Директива 93/13 ЕИО, да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за плащане, съдът е длъжен служебно да разгледа неравноправен характер на договорна клауза, и когато има съмнения, че такава клауза е неравноправна, съдът е длъжен да не я приложи?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, когато част от претенцията се основава на неравноправна договорна клауза, формираща размера на заявената претенция?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория, длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?
При утвърдителен отговор на трети въпрос, длъжен ли е и при какви условия, националният съд служебно да зачете последиците свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, вкл. да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора?
При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците свързани с неравноправния характер на клауза?
Отговорите на СЕС ще внесат яснота и категоричност по въпроса какви правомощия притежава националният съд в хипотезата на депозирано заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК по отношение на вземане по договор, съдържащ неравноправна клауза.
Източник: